Какви цени на храните да очакваме по Великден? Цените на храните

Какви цени на храните да чакаме по Великден? Цените на храните у нас няма да спаднат. Инфлацията е измежду главните аргументи за това, а
с наближаващите празнични дни по Великден
е обикновено да има леко повишаване на главните търсени за празника хранителни артикули. Това сподели икономистът Стоян Панчев.

„ При позитивна инфлация както в тази ситуация у нас е 3%, цените на храните не престават да порастват. Нормата за инфлацията е 2% и още не сме я достигнали. Спад на инфлацията значи последователно прекъсване на растежа
на цените, а не намаляването им.
Цените на храните ще останат високи, би трябвало да се преживее доста тежка рецесия, с цел да има спад. Това биха били безработица и спад на брутния вътрешен артикул – неща, през които никое общество не желае да минава “, означи Панчев.
По думите му, ако дефлацията се случва
поради нови технологии, които правят по-евтини стоките и услугите, в случай че интернационалната търговия се отвори с огромен производител като Китай, както се се случвало в предишното, цените се натискат надолу. „ Ако обаче инфлацията идва от стесняване на стопанската система и банкрути, това е отрицателно събитие. Видяхме тежка дефлация в първите 6 месеца след Ковид. Извиха се опашки в бюрата по труда в София “, напомни Стоян Панчев.
„ Възможно е агнешкото в Италия и Испания
в момента да е по-евтино от в България, били сме и в топ 3 в Европа по цена на яйцата. У нас обичайно поддържаме високи цени на мазнините, това не е необичайно “, посочи икономистът и изясни за какво това е по този начин.
„ Доходите ни са по-ниски, само че две са аргументите
за това, да поддържаме високи цени на храните. Първо, участници сме в общия пазар – производителите и търговците ни също са част от него. Най-оборотните артикули за експорт стартират с цените си да настигат цените на останалите елементи от отворения пазар. Става дума за конвергенция или доближаване на цените към по-високото число “, обясни специалистът.
„ Друга причина е, че в множеството страни
действат разнообразни стратегии за субсидиране на локалното произвеждане. В тази обстановка има по-голямо предложение на тези съответни пазари и това бута цените надолу. Френското сирене, ирландското масло са образци за подобен вид субсидирани артикули. В България тази процедура не е необятно публикувана, а е съсредоточена при производителите на пшеница с огромно произвеждане “, означи Стоян Панчев.
„ Празниците покачват цените, както е всекидневно.
Голямото търсене води до високи цени. Турция е добър образец за пазаруване на артикули по-изгодно, тъй като е страна отвън Европейски Съюз и там няма избрани регулации, което оказва помощ на производителите да поддържат по-ниска цена. Турската лира се обезценява по-бързо и от еврото, което значи, че там можем да намерим конкурентни цени. Пътуването обаче също се отразява на общата цена на пазара от други страни “, напомни икономистът.
„ Хората от години предлагат агнешко
чрез неформална стопанска система, да вземем за пример онлайн, което разрешава да предоставят продукцията си на по-ниски цени. Това не е оригиналност. Ако си купите агнешко от магазин, там има разноски по поддръжката на магазина, рекламата, личния състав и това се отразява на цената му. При домашното произвеждане такива разноски няма.
Трябва обаче да има деликатен взор,
когато пазарим непосредствено от производител и предлаганите артикули са без етикети. Качеството на това произвеждане от време на време надминава това на всеобщото произвеждане “, заключи икономистът Стоян Панчев.